Нека вземем примерен проблем който трябва да решим:
Да се напише функция която извежда на екрана всички прости числа от 1 до N, като N се подава като аргумент на функцията .
Първото нещо което направихме е да прочетем и разберем условието, да го разбием на подпроблеми. Тук е и мястото където трябва да си отговорим и на въпроса "Какво е това просто число?" Трябва да пресмятаме дали дадени числа са прости и също така ни се подсказва, че ще използваме функция за целта.
Зададеното условие може да бъде прочетено с разбиране по няколко начина. Сещаме се за два основни:
- Прочитаме цялото условие и след това се опитваме да го разбием
- Докато четем условието, спираме на всяко изречение и разбиваме на малки задачки
Много е важно как е структурирано условието на задачата. Винаги използването на комбинация от двата метода по-горе е по-добрият вариант. Понякога когато бъде прочетено цялото условие, нищо не става ясно или остават някои неясни части. Тогава започваме да анализираме изречение по изречение и да навръзваме парченцата пъзел.
Нарочно или не може да не се споменават различни лимитации към задачата или подусловия, които програмиста трябва да се сети сам или да стигне до тях чрез тестване на своята програма. Пример за такова скрито условие може да бъде делението на 0 при разработка на калкулатор.